- Г-н Джалъзов, какво предствлява КД Инвестмънтс?
- Засега словенската KD Group е регистрирала в България две дружества – едното е управляващо и то получи лиценз през октомври 2003г., докато инвестиционното дружество от отворен тип - КД Пеликан, бе учредено през август 2004 г. и извършва публично предлагане на своите акции от 17 декември 2004г. Миналия месец получи лиценз от КФН и нащият инвестиционен посредник КД Секюритис, така че от началото на 2006 г. дружествата на KD Group в България ще са вече три.
За период от 11 месеца доходността, или нарастването на нетните активи на една акция, отбеляза ръст от 19.73 на сто. На 17 декември 2004 г. започна публичното предлагане на акции на инвестиционното дружество КД Пеликан, като емисионната стойност на една акция бе 13 лева срещу номинал от 10 лева и цена на обратно изкупуване от 12 лева и 62 ст. През различните периоди емисионната стойност на акциите и тяхната цена за обратно изкупуване следваха много близко тренда, по който се движеше българският капиталов пазар – например индексът СОФИКС.
- Защо избрахте именно балансирания тип на инвестиционното дружество КД Пеликан?
- Заради общото снижаване на риска. Максимум до 50% от активите на инвестиционното ни дружество могат да бъдат инвестирани в акции. Затова и кривата на нашата доходност е по-полегата от кривата на СОФИКС.
Световна практика при балансираните фондове е 50% от активите да са инвестирани в акции, а останалите 50% да се влагат в ДЦК, общински и корпоративни облигации, банкови депозити – все инструменти с малък риск и фиксирана доходност. Искам да посоча, че към 28 ноември тази година сме инвестирали около 31% от активите си в акции, останалото е в ценни книжа с фиксирана доходност, ДЦК, корпоративни облигации, банкови депозити и разплащателни сметки.
- Има ли съществена разлика между доходността, която постигат дъщерните дружества на KD Group в различните страни?
- Бих казал, че пазарът във всяка отделна страна, където работи KD Group, носи своите специфични черти. Затова нашата политика е да има местни управляващи дружества и местни инвестиционни дружества и съответно инвестиционни фондове, чиито активи изцяло се инвестират на местния пазар. И точно това силно отличава KD Group от останалите дружества и фондове, работещи в региона: ние сме типична регионална група, ориентирана изцяло към местния пазар. KD Group има и регистрирани 5 подфонда на регистрирания ни в Люксембург фонд чадър, два от които са типични индексни регионални фондове за Централна и Югоизточна Европа – KD DeLux Central, Eastern & South European Equities и KD DeLux Central, Eastern & South European Bonds, но те са насочени към друг тип клиенти – инвеститори, които искат да влагат парите си в регионални и глобални индекси.
Трябва да отбележа, че доходността, в България и Румъния например, е сходна – 20-25% годишно, което се обяснява и със силното сходство между българския и румънския капиталов пазар.
По оценка на нашите финансови аналитици възможностите за печалба на българския капиталов пазар остават много големи.
- Как се справяте с нежеланието на повечето български фирми да работят като публични дружества?
- Да, ние предпочитаме да инвестираме в публични дружества, при все че законодателството ни дава възможност до 10% от нашите активи да са в ценни книжа, които не се търгуват на регулирания пазар, защото наистина в региона съществуват сериозни проблеми с прозрачността на онези фирми, за които не важи задължителната правна рамка за публичните дружества. Високата прозрачност и достъпността на информацията са сред основните стимули за един инвеститор да влага пари в една компания. А именно това е особено проблематично в България.
- Добре, но някои български банки като HVB Bank „Биохим” лансираха фондове, които гарантират някаква форма на доходност за инвеститорите. Приложими ли са подобни схеми и при вас?
- Не бих казал, че е проложимо. При тях има някаква симбиоза между банков депозит и инвестиционен инструмент на базата на това, че всеки инвеститор може да открие депозит в банката, а тя да инвестира парите му във фонда. Докато при нас като инвестиционно дружество не става въпрос за това. Едно инвестиционно дружество не може да гарантира – а и няма право да дава гаранции на своите инвеститори, че непременно ще реализира печалба, както и да дава обещания за нереално висока доходност.
Затова всеки инвеститор трябва да е наясно с риска, който поема и да избира между по-голяма печалба или загуба в един по-високорисков фонд и по-ниски шансове да загуби парите си в един балансиран фонд, в случая КД „Пеликан”, където и печалбата съответно е по-малка. А онзи, който иска да инвестира единствено в инструменти с фиксирана доходност в някой от съществуващите нискорискови фондове, естествено ще реализира най-малка печалба, тъй като и рискът е минимален. Нормална практика по света е инвеститорите да диверсифицират инвестициите си и в трите типа инвестиционни фондове в съответствие с правилото да не се слагат всички яйца в една кошница.
- Смятате ли да въведете финансов инструмент, придобиването на който да е обвързан с някакъв краен срок за затваряне на фонда емитер за нови акционери?
- В случая не. Инвестиционните дружества от отворен тип са задължени по закон поне два пъти в седмицата да обявяват емисионната стойност и цената за обратно изкупуване на своите акции. В съответствие с нашия проспект КД „Пеликан” публикува всеки ден тези два параметъра, тъй като преценихме, че за млад пазар като българския е добре инвеститорите да имат всекидневен достъп до тази важна за тях информация. Точно по тази причина инвестиционните фондове от закрит тип не представляват засега интерес за нас.
- А кои са вашите големи и малки клиенти?
- Целта ни е да популяризираме своя продукт сред маскимално широк кръг инвеститори, а не само сред VIP клиенти или институционални инвеститори – по принцип това е индустрия, насочена към средния гражданин. Отчитаме и факта, че засега в България и спестяванията са твърде малки, особено ако сравним българския пазар със Словения. Там на човек се пада средно вложение в инвестиционен фонд от 600 евро
– доста под равнището на Гърция, където тези инвестиции надхвърлят 8000 евро. Засега в България и Румъния обемът им е едва 5 евро. Затова очакваме през следващите 2-3 години пазарът да се удвои и дори утрои.
- Не ви ли се струва, че пазарът на корпоративна хартия у нас е твърде тесен и плитък, за да се наместят на него толкова много инвестиционни дружества и фондове?
- Според мен колкото повече са участниците на един пазар, толкова по-популярен става той. Например в Западна Европа около 20% от спестяванията на населението са под формата на инвестиции във фондове и 22% са като банкови депозити. Или съотношението е 50:50.
Американският пазар е доста по-различен: там всяко второ семейство има инвестиции в съвместни фондове от различен тип и за американците това е един стандартен финансов продукт.
- Как ще се конкурирате с агресивните пенсионни и осигурителни дружества, които също протягат ръка към спестяванията на населението?
- С тях ние не сме конкуренти заради различните пазарни ниши, в които работим. Във фондовата индустрия има стремеж за по-активно управление на портфоилиото за разлика от пенсионните и осигурителните фондове, където се работи с дългосрочни и сигурни парични потоци. Освен това ние всеки ден котираме емисионна стойност и цена на обратно изкупуване в стремежа си незабавно да реагираме на промените на капиталовия пазар, осигурявайки по-висока доходност на инвеститорите. Стремим се да бъдем значително по-гъвкави и ефективни от пенсионните и осигурителните дружества и това е едно от нашите предимства.
- Плашите ли се от конкуренцията на банковите групи, включващи в състава си като инвестиционни дружества, така и съвместни фондове?
- Ако говорим за чуждестранните инвестиционни фондове, които оперират в страната, но са регистрирани по съответно чуждо законодателство – с тях ние сме по-малко конкуренти и повече партньори, доколкото заедно популяризирамеедна нова за България финансова индустрия. Затова в създадената преди една година Българска асоциация на управляващите дружества членуват всички управляващи дружества. Целта ни е да напишем един етичен кодекс със стриктни правила, които да се спазват от целия отрасъл. Не говоря за регулацията – в нашия сектор има прекалено силна регулация като Закона за публичното предлагане на ценни книжа и наредбите на КФН, а по-скоро за етични норми и стандарти, тъй катов основата на нашата индустрия са репутацията, прозрачността и доверието.
Навярно когато с общи усилия създадем този пазар, едва тогава ще можем да говорим за реална конкуренция.
в. КЕШ, 9 декември 2005
|
