|
Взаимните фондове печелят от ниските лихви, които предлагат банките |
|
Матиаш Гантар, главен изпълнителен директор на KD Group Plc |
| Матиаш Гантар има магистърска степен по предприемачество от Факултета по Икономика към Университета в Любляна, Словения. Той е сертифициран брокер на Фондовата Борса в Любляна и сертифициран фондов мениджър в Комисията за Ценни Книжа в Любляна. Опитът на г-н Гантар включва 2 години като инвестиционен сътрудник и независим брокер в инвестиционния отдел на Kompas TOZD Tourism, една година като независим сътрудник за финансови инвестиции и брокер в Kompas Consulting и една година като главен изпълнителен директор на Kompas Fintrade. През 1993 той става съосновател и главен изпълнителен директор на фонд Management Company Krona и изпълнява тази функция до основаването на Fund Management Company Kmečka družba. През 1994 той става съосновател на FMC Kmečka družba, а по – късно заместник главен изпълнителен директор и главен изпълнителен директор на компанията. През 2005 той е назначен за главен изпълнителен директор на KD Group plc. и KD Holding plc. В момента Матиаш Гангар е председател на надзорните и управителните съвети на множество компании в Словения. Освен това той е Председател на Икономическия съвет на UNICEF - Словения, член е на Правитествения съвет за Икономическо развитие и на Съвета на Република Словения за висше образование. Г-н Гантар, Вие имате богат опит в сферата на инвестициите. Какво е мнението Ви за развитието на капиталовия пазар в България? - Капиталовите пазари в страните, на които предстои да се присъединят към Европейския съюз, сред които е и България, се разививат с бързи темпове с всяка изминала година. Очакванията ни за тях са да продължат динамичното си развитие, реализирайки потенциала си. Засега обаче икономиките на тези страни, от гледна точка на реализирания брутен вътрешен продукт, са малки, особено в сравнение с тези на членките на ЕС. Други проблеми на капиталовите пазари в тези страни са свързани с липсата на ликвидни средства, както и с малкият размер на компаниите. Но с увеличаването на чуждестранните инвестиции в страната ви, е нормално предприемаческата активност и на българските компании да нарастне и сред големите западни фирми да се появят и малки български, които бързо да започнат да се разрастват и също да излязат на борсата. Очакванията Ви, че българският пазар ще се развива ли Ви накара да инвестирате в България? - Всъщност ние сме се фокусирали върху този регион, просто защото и ние сме част него и го познаваме. И ние живеем тук. Съседството ни ли е единствената причина? - Всъщност да. Ние започнахме да създаваме взаимни фондове в Словения през 1992 г. Бяхме първите, които започнаха да се занимават с тази дейност и това е една от причините сега да сме най-големият играч там. Но трябва да си търпелив, за да печелиш от създаването на взаимните фондове, особено на недотам развити пазари. Ето как стоят нещата в действителност: в момента в Гърция например, която е ваша южна съседка, всеки средностатистичски гражданин е инвестирал във фонд 3 хил. евро, за Словения тази цифра е 500 евро, за България - 6 евро. През 1995 г. и в Словения инвестициите на човек от населението във взаимен фонд бяха 6 евро, а в момента е почти 100 пъти повече - ето това прави бизнеса ни интересен. Мислите ли, че това ще се случи и в България? - Да, със сигурност. Това всъщност очаква целия регион. Затова и сме си поставили целта да се утвърдим като регионални специалисти, като основем взаимни фондове в тази част на Европа. До момента сме създали свои структури в Словения, Хърватска, Румъния, България, Словакия и Босна и Херцеговина. Очакваме разрешението и на властите в Сърбия. Категоричните ни намеренията са да разпространим фондовете си в тези страни и да ги предлагаме като продукти, възможности за инвестиции по целия свят. Какво ще рече "по целия свят"? - Ще се опитам да го обясня описателно. Ако в Гърция се падат по 3 хил. евро инвестиции във фонд на човек от населението, то в Италия се падат 9 хил. евро, в Австрия - 12 хил. евро, а в САЩ - 25 хил. евро. Това е огромна сума пари. Знае се също, че само в САЩ във взаимни фондове са вложени 8 трилиона долара и още толкова се намират в частните банки на страната. Около 6% от парите в частни банки се инвестират отново във взаимни фондове. Останалото се влага в застрахователни полици, акции и т.н. Очевидно богатите хора по света имат нужда от нови възможности за инвестиране на парите си и личните им съветници търсят такива по света. Още повече, че вече се търси и сигурност на инвестициите, което означава диверсифицирането им и по чисто географки признак, в различни държави - като се започне от Китай, Япония и се стигне до България...Вашият регион има население от около 50 млн. души и ние имаме амбицията да бъдем специалисти в него и да го предлагаме като възможност за инвестиция по целия свят. Като доказателство за това нека допълня, че в момента сме на половината път да основен взаимен фонд и в САЩ. Кои са проблемите, пред които според Вас ще се изправи страната ни, след едно евентуално присъединяване към ЕС? - Очаквам страната ви да се изправи пред доста проблеми. Някои индустрии, например, ще загинат, заради липсата на протекции и заради навлизането на чуждестранни фирми-конкуренти. Така че добре трябва да си помислите кои са индустриите, които си заслужват да бъдат спасени, кои са онези сектори на икономиката, които могат да бъдат конкурентноспособни на европейските? Кои са те според Вас? - Аз имам мнение по този въпрос, но не бих го споделил пред медия, защото това е наше конкурентно предимство все пак. Но, по моя оценка, много перспективен е енергийният сектор, например. В Европа има глад за енергия. Какво се случи в Словения след присъединяването Ви към ЕС? - Отговорът е: "Нищо драматично". Ако някой е посещавал Словения преди и след влизането на страната в ЕС, не мисля, че е забелязал някаква разлика. Имате ли интереси и в други сектори освен в създаването на взаимни фондове? - Да, разбира се. Ние имаме участия и в застрахователния бизнес. В рамките на месец-два планираме да направим анализи и оценки на състоянието на животозастрахователния бранш и в България. Освен това, в момента в Словения стъпваме и в банковия сектор. Дали ще развием този свой интерес и в други държави зависи от това коя банка ще успеем да придобием. Ние наддаваме за три банки, но е трудно да се купи банка в Словения. Коя е следващата страна, в която се каните да откриете взаимен фонд? - Освен за Сърбия, в момента нямаме други конкретни планове.. Следващата седмица тръгва първия взаимен фонд в България. Имате ли намерения да създадете и други? - Да, определено ще създадем още фондове в България. Планираме откриването на още три нови през 2006 г. Това означава, че сте уверен в успеха на тези фондове в България. - Да, определено. Просто те са успешни навсякъде по света, няма причина и в България тази схема да не проработи. Ние сме като "Макдоналдс" и "Кока-кола" - тези две марки се продават навсякъде по света. Допълнителен фактор за успеха на взаимните фондове са ниските лихвени проценти, които предлагат банките. Какъв процент от спестяванията на българите очаквате да се насочат към взаимни фондове? - В началото процесът ще върви малко бавно. Но колкото повече се развива българската икономика, толкова повече средства ще се вливат във взаимни фондове. Това в голяма степен зависи от БВП на страната. Мислите ли, че трябва да има обединяване на европейските капиталови пазари или някаква форма на сътрудничество? - Да, намирам идеята за добра. Мисля, че такова обединяване е особено добра идея и за стоковите борси. Би могло да се започне например с някаква структура, обединяваща борсите на балканските страни. Защото страните тук са твърде малки. Какво мислите, че все още липсва на България, за да попадне в картата на големите инвеститори? - Все още е много сложно законодателното устройство, но това е нещо, с което сме свикнали. Същото беше и в Словения, и в Словакия. Ние, бизнесмените никога не сме доволни от темпото, с което политиците премахват пречките пред инвеститорите. Но от година на година нещата се подобряват. Това е основният проблем, но не и единственият. В страната все още има много убедени поддръжници на тезата България да не се присъединява към ЕС. Мисля, че те просто се опитват да запазят монополното си положение и се страхуват от отварянето пазарите на страната. Предполагам, че се намесва и политиката. Как си обяснявате факта, че много от мениджърите в България не приемат сериозно борсата? - Това, според мен, не е сериозен проблем. Ако аз имам интерес да инвестирам в едно предприятие, да кажем за производство на обувки, не ме интересува доколко мениджърът му е наясно с борсата - аз искам той да знае как се произвеждат качествени, евтини и красиви обувки. Какво е нивото на корпоративно управление в Словения и можете ли направите сравнение с нивото в България? - Не съм съвсем наясно как стоят нещата в България. Това обаче, което знам е, че по света стандартите за корпоративно управление са доста строги, особено към мениджърите на големи комапнии. И все пак прецеденти като "Пармалат" и "Енрон" се случват. В България стандартите за корпоративно управление са по-ниски и това е безспорно, но и обяснимо. И в Словения те бяха по-ниски преди 10 години. Но нещата при нас се развиха добре и за 15 години ние наваксахме изоставането си. На практика за 15 години ние направихме това, което западните страни направиха за 65 години, което изискваше здрава работа. в. Дневник , 07.09.2005 |
